РОЛЯТА НА ВИБРОАКУСТИЧНОТО ОБОРУДВАНЕ ПРИ ТЕРАПИЯ НА ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ

Залата за сензорна стимулация е изключително подходяща среда за терапия и обучение на деца със слухови нарушения. Много често те я възприемат като приказно и дори магическо място, свързано с приятни преживявания и игри. Тази нагласа е особено ценна по отношение на мотивацията и желанието им за сътрудничество в терапевтичната и обучителната дейност.

Наличието на остатъчен слух и запазената функционалност на останалите анализатори дават основание за добра прогноза по отношение развитието на експресивна реч и комуникативни способности. Разбира се, тук трябва да се имат предвид и други предпоставки, без които това би било немислимо, като например ранно диагностициране на нарушението, адекватно слухопротезиране, подходяща терапия, подкрепяща семейна среда, стимулиращо езиково обкръжение.

Виброакустично оборудване

Съхранената сетивност играе важна роля за преодоляване на последиците от слуховото нарушение. За да придобият децата със слухови нарушения умения да използва тази сетивност за възприемането и разбирането на речта, за изграждането на сложен мултисензорен комплекс, е необходима организирана, системна и целенасочена работа, включваща използването на различни технически средства. [Балканска; Трошева, 2014] Част от тези средства е виброакустичното оборудване. Образно казано,

виброакустиката е чуване с цялото тяло.

Тя е процес, в който са ангажирани три сетивни системи – вестибуларната, слуховата и тактилната. Известно е, че когато няколко сензорни системи се използват едновременно за регистрирането на сетивен стимул, невроните изграждат повече синаптични връзки помежду си. Колкото повече този процес се повтаря, толкова повече връзките се заздравяват, информация се обработва по-бързо и функциите на нервната система се подобряват.

В случаите на хора с увреден слух кожната чувствителност играе важна роля в компенсирането на намалените способности на слуховия анализатор. Кожата е най-големият орган в тялото с повече рецептори, отколкото всяка друга сетивна система. Тя е физическата връзка между индивида и заобикалящата го среда. Един кожен участък с размерите на пощенска марка съдържа 2,74 м кръвоносни съдове, 30 косъма, 300 потни и 4 мастни жлези, 11,89 м нерви, 9000 нервни окончания, 6 сензора за студено, 36 сензора за топло, 75 сензора за натиск и 600 за болка. [Messbauer, 2013]

Използването виброакустично оборудване при деца със слухови дефицити подпомага развитието на остатъчния слух в посока осъзнаване на темпа и ритъма на музиката и речта.

Още през 1989 г. Алис-Ан Дароу и Харалд Гол правят изследване за ефекта от вибротактилно стимулиране върху способността за идентифициране на ритмически структури от деца със слухови нарушения. В проучването са включени 29 деца от Училището за глухи деца в град Олат, Канзас. На тях са им представени 10 различни ритмически структури чрез виброакустичен уред и чрез касетофон. При възприемането посредством виброакустичния уред децата са идентифицирали правилно по-голям брой промени в ритъма, отколкото при възприемането само по слухов път. Резултатът е статистически значим (p<0,01). Авторите посочват, че

„децата с увреден слух могат да имат голяма полза от допълнително въздействие с вибротактилни стимули” и че „ученето може да става по-бързо и по-спокойно”.

През 1992 г. Алис-Ан Дароу прави ново изследване, като този път проучва ефекта от вибротактилни стимули върху регистрирането на промени в тоналността. Изследвани са 17 деца с увреден слух, на които са пуснати 10 музикални записа с променяща се тоналност чрез виброакустичен уред и чрез касетофон. Десет от тях се справили по-добре при установяването на промените в тоналността, когато възприемали музиката с помощта на виброакустичния уред. Дароу прави заключение, че

виброакустичното „усещане” на тоновете подобрява способността на децата да диференцират музикалните ноти.

Виброакустичните уреди се произвеждат в няколко разновидности – легла, кресла, бийнбегс (пуфове, пълни със стиропорени гранули), седалки, сухи басейни с топки и други. Функционалността им се свежда до това да помагат на хората, включително тези със слухови нарушения и други дефицити, да усетят физическите вибрации на звука или музиката чрез тялото си, използвайки костната проводимост. Виброакустичният уред се свързва с hi-fi стерео усилвател, като се използват изводите за високоговорителите. Звукът (музиката) може да се възпроизведе с микрофон, CD плеър, касетофон, радио. При наличие на графичен еквалайзер, той може да се използва при регулирането на честотите за отделните потребители.

За децата с езиково-говорни дефицити, използването на микрофон, свързан към усилвателя, ще им даде възможност да чуят и почувстват собствения си глас. За да бъде ефектът от виброакустичния уред максимален, добре е той да се използва в комбинация с допълнителни високоговорители или добри слушалки. Виброакустично могат да бъдат представяни както мелодии и песни, така и чисти звуци.

Дори най-ниските нива на звука са достатъчни за провокирането на приятни и релаксиращи физически въздействия върху потребителя на виброакустично оборудване. Въпреки това, добре е да се започне от нулева позиция и постепенно да се увеличава силата, докато се достигне до ниво, в което детето се чувства комфортно. Реакциите му трябва да се следят непрекъснато и при необходимост силата да се регулира. В повечето случаи първоначалните нива скоро се оказват прекалено високи за потребителя и звукът трябва да се намали. Оптималната продължителност на виброакустичната терапевтична сесия варира според способностите и нуждите на всеки потребител. При някои 20-30 минути са достатъчни, а при други може да достигне и до 45 мин.

автор: © Благослава Банчева

Цитирани източници:

Балканска, Н., Трошева, А. (2014) Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда. Феномен, София

Messbauer, Linda: Why use Vibro-acoustics as part of your MSE treatment? 2013

Darrow, Alice-Ann & Goll, Harald: The Effect of Vibrotactile Stimuli via the SOMATRON on the Identification of Rhythmic Concepts by Hearing Impaired Children – Journal of Music Therapy; Fall 1989, Vol. 26, Issue 3

Darrow, Alice-Ann: The Effect of Vibrotactile Stimuli via the SOMATRON on the Identification of Pitch Change by Hearing Impaired Children – Journal of Music Therapy; Summer 1992, Vol. 29, Issue 2