{"product_id":"cheteneto-i-svarzani-faktori-katerina-shtereva","title":"Четенето и свързани фактори - Катерина Щерева","description":"\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eАвтор\u003c\/strong\u003e: Катерина Щерева\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eИздателство\u003c\/strong\u003e: Глосса Терапи\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eГодина на издаване\u003c\/strong\u003e: 2018\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eБрой страници\u003c\/strong\u003e: 292\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003eКорица\u003c\/strong\u003e: мека\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eМонографията „ЧЕТЕНЕТО И СВЪРЗАНИ ФАКТОРИ“ е своеобразно продължение на предходната книга на автора („Фонологичното осъзнаване на децата \/превенция на дислексия\/“). Основният фокус тук са проблемите в усвояването на четенето и свързаните с него фактори при типично и атипично протичане на този процес. Специално място в изложението е отделено на четири научни експеримента, които отразяват изследователските търсения на автора, свързани с обсъжданите теоретични концепти. Книгата е структурирана в три глави и една част с приложения.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eПърва глава („Феноменология на четенето“) е посветена на свързаните и предразполагащите фактори, отнасящи се до процеса четене. В резюме са изложени характеристиките на езика като основа на четенето, както и правилата, моделите и закономерностите във фонетиката и фонологията. Обсъдена е връзката между говоримия и писмения език, като са представени редица изследвания, посветени на отношенията между езика и процеса четене. Отделено е специално внимание на фонетичните и фонологичните особености на българския език. Структурата на българската фонологична система е изложена последователно чрез моделите на думите, сричковата структура, вокалната и консонантната система.\u003cbr\u003eИзложението в първа глава продължава с представяне на етапите в усвояването на писмения език и мозъчната обработка на информацията в този процес. Обсъдени са редица съвременни модели на четенето: модели на двойния и тройния път; модел на четенето по аналогия; хипотеза за самообучението; теория за конекционизма (connectionism); модел на Милн; теория на Ери за развитието на разпознаването на думи; модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу; интерактивни модели; модел на Адамс за четенето на свързан текст. Главата завършва с обсъждане на характеристиките на умелия читател.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eРазбирането на прочетеното, скоростта и точността на декодирането са основният фокус във втора глава („Декодиране и разбиране при четене“). В първа част са разгледани особеностите на декодирането при четене и свързаните с него фактори, сред които са фонологичното осъзнаване, фонологичната краткосрочна памет и бързото серийно назоваване. Във втора част е отделено внимание на разбирането при четене, като акцентът е поставен върху когнитивните му особености, факторите на средата и личностните различия. Третата част включва подробно представяне на авторски изследвания по обсъжданите теми.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eРедица теории и изследователи търсят доказателства за връзката между фундаменталната способност за слухово преработване, езика и четенето. Именно тази проблематика е представена в трета глава („Ритъм, слухова и прозодична преработка при четене“). Тук изложението е разделено на две части. В първата се обсъждат: ролята на ритъма, спецификата на речевия ритъм, времевият и ритмовият гнозис; ритмичната организация на езиците; двете фундаментални теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика – метрична теория (Metrical Theory) и осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm). Разглежда се и способността за дискриминация на прозодични модели при децата, която може да подскаже техните по-късни умения за фонологично осъзнаване и четене, като се набляга на особеностите при нарушения в тези сфери. Отделено е внимание и на двете основни хипотези за възприемането на темпоралната структура на речевите и неречевите сигнали – хипотезата за дефицита на бързата слуховата преработка (Rapid Auditory Processing Hypothesis) и хипотезата за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis).\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eВъв втора част са представени три собствени изследвания, свързани със: 1.) способността за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период; 2.) връзката между чувствителността към прозодичните модели, фонологичното осъзнаване, скоростта на назоваване и скоростта на четене; 3.) слуховата преработка и нейното влияние върху декодирането и разбирането при четене.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eЕксперименталните части във втора и трета глава завършват с представяне на казуси от логопедичната практика на автора, интерпретация на нарушенията на четенето и насоки за терапевтична интервенция.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eВ края на книгата са дадени азбучен речник на използваната терминология, библиографска справка и приложения, включващи описание на тестовата батерия на Картинен тест за фонологично осъзнаване и Тест за прозодична чувствителност.\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e[u]СЪДЪРЖАНИЕ[\/u]\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eПредговор\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eПЪРВА ГЛАВА. ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ЧЕТЕНЕТО\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1. Езикът като основа на четенето. Фонетика и фонология – правила, модели и закономерности\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2. Фонетични и фонологични особености на българския език\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1. Равнище на думата\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.2. Равнище на сричката\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.3. Равнище на фонемата\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3. Усвояване на писмения език\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e4. Четящият мозък\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5. Модели на четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.1. Модели на двойния и тройния път\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.2. Модел на четенето по аналогия\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.3. Хипотеза за самообучението\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.4. Теория за конекционизма (connectionism)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.5. Модел на Милн – по конекционизма\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.6. Теория на Eри за развитието на разпознаването на думи\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.7. Модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу и интерактивни модели\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.8. Модел на Адамс за четенето на свързан текст\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e6. Характеристики на умелите читатели\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eВТОРА ГЛАВА. ДЕКОДИРАНЕ И РАЗБИРАНЕ ПРИ ЧЕТЕНЕ\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eПЪРВА ЧАСТ. ДЕКОДИРАНЕ И ПЛАВНОСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1. Определение на понятията „декодиране“ и „плавност“ при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2. Фактори, свързани с декодирането при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1. Фонологично осъзнаване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.1. Исторически и терминологичен обзор\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.2. Фонологичното осъзнаване в контекста на фонологичната преработка и металингвистичното осъзнаване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.3. Универсалност в развитието на фонологичното осъзнаване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.4. Специфичност на развитието на фонологичното осъзнаване – крослингвистични изследвания\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.5. Фонологичното осъзнаване и нарушенията на четенето\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.6. Особености на развитието на фонологичното осъзнаване на българските деца\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.2. Фонологична краткосрочна памет\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.3. Способност за бързо назоваване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.3.1. Исторически преглед\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.3.2. Теоретични спорове относно начина на представяне на стимулите при изследването на бързото назоваване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.4. Бързото назоваване и фонологичното осъзнаване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.4.1. Дискусионни въпроси\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.4.2. Хипотеза за двойния дефицит\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.5. Бързото серийно назоваване – неврологични представителства и генетични изследвания\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.6. Фонологичното осъзнаване и скоростта на назоваване като фактори за идентификация на българските деца с риск от дислексия – собствено изследване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eВТОРА ЧАСТ. РАЗБИРАНЕ ПРИ ЧЕТЕНЕ\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1. Определение и характеристики на четенето с разбиране. Равнища на преработване в процеса на четене с разбиране\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2. Модели на разбирането при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3. Фактори, свързани с разбирането при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1. Когнитивни основи на усвояването на четене с разбиране\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.2. Фактори на средата и разбирането при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.3. Личностни различия и разбирането при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eТРЕТА ЧАСТ. СОБСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1. Експеримент 1\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.1. Цели и хипотеза на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.2. Изследователски въпроси\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.3. Изследвани лица\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.4. Методика на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.5. Резултати от изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.6. Обсъждане на резултатите от изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.7. Заключение и препоръки от това изследване\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2. Случаи от практиката (Case Studies)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1. Случай 1 (Case Study 1)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.2. Случай 2 (Case Study 2)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eТРЕТА ГЛАВА. РИТЪМ, СЛУХОВА И ПРОЗОДИЧНА ПРЕРАБОТКА ПРИ ЧЕТЕНЕ\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eПЪРВА ЧАСТ. ТЕОРЕТИЧЕН ОБЗОР\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1. Ритъм, речев ритъм, времеви и ритмов гнозис\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2. Ритмична организация на езиците\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3. Теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1. Метрична теория (Metrical Theory)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.2. Осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e4. Развитие на слуховата преработка и прозодичната чувствителност. Особености при нарушения\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5. Хипотези за дефицитите на общите механизми за слухова преработка\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.1. Хипотеза за дефицита на бързата слухова преработка (RAP – Rapid Auditory Processing Hypothesis)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e5.2. Хипотеза за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eВТОРА ЧАСТ. СОБСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1. Експеримент 2: Способност за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.1. Методология на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.1.1. Цел на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.1.2. Изследвани лица\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.1.3. Дизайн на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.2. Резултати от изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.3. Обсъждане\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e1.4. Заключение и препоръки\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2. Експеримент 3: Чувствителност към прозодичните модели, фонологично осъзнаване, скорост на назоваване и скорост на четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1. Методология на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.1. Цел и хипотези на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.2. Изследвани лица\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.1.3. Дизайн на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.2. Резултати от изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.3. Обсъждане\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e2.4. Заключение и препоръки\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3. Експеримент 4: Слухова преработка, декодиране и разбиране при четене\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1. Методология на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1.1. Цел и хипотези на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1.2. Изследователски въпроси\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1.3. Изследвани лица\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.1.4. Дизайн на изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.2. Резултати от изследването\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.3. Обсъждане\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e3.4. Заключение и препоръки\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e4. Случай 3 (Case Study 3)\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eАзбучен речник\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eПриложения\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eРезюме\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eSummary\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eБиблиография\u003c\/p\u003e\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eЗа автора:\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\u003cp\u003eКатерина Щерева е специалист с богат опит в логопедичната терапия, научно-изследователската и преподавателската дейност. Тя е доктор по логопедия и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски”, като същевременно продължава активно да практикува в полето на говорната и езикова терапия. Научно-изследователските й интереси са ориентирани в сферата на фонологичното осъзнаване, нарушенията в писмената реч и дефинирането на надеждни ранни маркери за възникването им. Автор е на редица научни статии и на тестова батерия (Картинен тест за фонологично осъзнаване) за идентифициране на дефицити в областта на фонологичното осъзнаване при деца на възраст от 4 до 7 години. Член е на няколко национални и международни научно-изследователски екипа, на Световната асоциация по логопедия и фониатрия (International Association of Logopedics and Phoniatrics – IALP) и на Комитета за връзка на логопедите в Европа (CPLOL).\u003c\/p\u003e","brand":"-","offers":[{"title":"Default Title","offer_id":58868370473285,"sku":"KN2060","price":11.25,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/1085\/7588\/3589\/files\/mzz3kksmxlkbtzuycwixr2ghaxqefgyhthbobnul.jpg?v=1786994922","url":"https:\/\/logo-store.eu\/products\/cheteneto-i-svarzani-faktori-katerina-shtereva","provider":"Logo Store","version":"1.0","type":"link"}