Терапия с емпатични кукли при хора с деменция

„Куклата предлага на хората с деменция отправна точка, като им дава чувство за сигурност във времена на несигурност. Много често страдащите свързват куклата с младостта си и се грижат за нея с удоволствие. А това води до впечатляващо благотворни резултати.“

 д-р Гари Мичъл

През 2020 г. болните от Алцхаймер в световен мащаб са 50 млн. Очакванията са до 2030 г. те да достигнат около 80 млн., а до 2050 г. – 150 млн.

В своята книга „Терапия с кукла при хора с деменция“ д-р Гари Мичъл изтъква: „В международен план все повече нарастват примерите за констатирано положително въздействие на терапията с кукла при хора с деменция. Изследванията по темата все още са ограничени, но досегашните резултати сочат, че е възможно да се постигне намаляване на нуждата от медикаменти за деменция, преодоляване на чувството за тревожност и подобряване на комуникацията. И макар да е сравнително трудно предвиждането с точност на ползите от терапията, със сигурност се знае, че терапията с кукла е животопроменяща за хората, страдащи от всякакъв вид деменция.“

Какво е „терапия с кукла“?

Терапията с кукла е занимание, отбелязващо все по-широка застъпеност в световен мащаб. Целта й е да помага на хора с деменция да изградят у себе си усещане за добро физическо и здравословно състояние и да облекчава проявите им на тревожност и безпокойство. Терапията с кукла може да протече по различни начини. Например: човекът с деменция държи куклата, говори й, прегръща я, храни я или я преоблича.

Какви са основните ползи от терапията с кукла?

Емпиричните резултати от прилагането на терапия с кукла при хора с деменция сочат, че тя води до:

• Подобряване на комуникативността (хората с деменция разполагат с нова и важна за тях тема, която по всяка вероятност ще желаят да обсъждат с други хора).
• Подобряване на хранителния статус (терапията с кукла има потенциала да подобри хранителните навици на хората с деменция).
• Повишаване на социалната ангажираност (хората с деменция могат да споделят с други хора или да ги приобщят в терапията си).
• Намаляване на стреса и промените в поведението (терапията с кукла допринася за поддържане вниманието на човека с деменция и има успокояващ ефект).
• Намаляване на необходимостта от медикаментозно контролиране на поведението (хората с деменция, които преди това са приемали лекарства за тревожност и/или променливо поведение, е много вероятно да спрат да имат нужда от тях в следствие на терапевтичните ефекти на куклата).

Какво трябва да знаем преди началото на терапия с кукла?

Резултатите от прилагане на терапия с кукла при хора с деменция показват следното:

• Преди започването на терапията трудно може да се предвиди дали човекът с деменция ще прояви интерес към куклата. Терапията е била успешна и е дала отлични резултати при хора в ранен, среден и късен стадий на деменция, независимо от техния пол.
• Знанията относно терапията с кукла при хора с деменция са все още ограничени. А това означава, че потенциални пациенти, които биха били облагодетелствани от тази терапия, едва ли ще имат шанса да изпитат ползите от нея лично.

Как да запознаем човека с деменция и неговата терапевтична кукла?

Представянето на куклата трябва да протече в следните стъпки:

1. Преди непосредственото начало на терапията запознайте с нея семейните членове и близки приятели на човека с деменция, както и здравните служители. В идеалния случай е желателно да обсъдите очакваните резултати и ползи от терапията с кукла и със самия пациент.
2. Не забравяйте, че след като куклата бъде представена и приета от човека с деменция, не бива да я взимате и да ги разделяте.
3. Поставете куклата или куклите на място, където човекът или групата от хора с деменция ще могат лесно да ги виждат и докосват (в противен случай това ще се яви своеобразен спъващ фактор и то особено ако пациентът има зрителни и/или двигателни проблеми).
4. Ако човекът с деменция нарича куклата си с конкретно име, всички здравни служители, приятели и членове на семейството трябва да направят същото.
5. Ако човекът с деменция вярва, че куклата му е бебе, не бива да бъде поправян или разубеждаван в това, а напротив – всички от обкръжението му трябва да се държат към куклата с презумцията, че е бебе.
6. Веднъж щом куклата бъде представена, тя не трябва да бъде взимана без позволението на човека с деменция.
7. Ако здравен служител, приятел или член на семейството реши да вземе или премести куклата, трябва да я държи, сякаш тя е живо бебе, тъй като е много вероятно човекът с деменция да вярва в това.
8. Ако куклата трябва да бъде взета/преместена, не забравяйте предварително да обясните на човека с деменция защо се налага (например: куклата е мръсна и трябва да бъде изкъпана, а дрехите – изпрани).

Какви са правилата за провеждане на терапия с кукла?

Няма изрични правила при терапията с кукла, но с оглед извличането на максимален ефект от нея, ето някои препоръки, които да следвате:

• Никога не отнемайте куклата като форма на наказание. Човекът с деменция може да вярва че куклата е негово дете и да изпита силна тревожност.
• Не слагайте куклата в кутия, на пода или върху радиатор. Тя трябва да бъде поставяна винаги на безопасно място. Ако човекът с деменция вярва, че куклата е истинско бебе, ще възприеме мястото като застрашаващо и рисково за благосъстоянието на „детето“ му.
• Уверете се, че човекът с деменция не застрашава собственото си здраве, докато се грижи за куклата. Не е обичайна практика, но има случаи, при които хората, ангажирани в терапия с кукла, се изморяват в хода на полагането на грижи и това може да доведе до заспиване или загуба на апетит.
• Ако човекът с деменция се премести да живее в ново жилище, социален дом или бъде приет в болница, куклата трябва да остане с него. С други думи, получила веднъж свой собственик, куклата завинаги остава негова.

Къде мога да прилагам терапията с кукла?

Вариантите за това са неизчерпаеми и терапията с кукла може да се провежда навсякъде. Тя е прилагана с еднакъв успех и в дома на човека с деменция, и в болници, и в социални домове.

Терапията с кукла подходяща ли е за групови занимания?

Терапията с кукла е напълно приложима при структурирани групови дейности. Хората с деменция идват по свое желание или биват поканени да участват в общо занимание с кукли. Резултатите от изследване, проведено в социален дом, показват забележителен ефект от редовна терапия с кукли на живеещите в дома хора с деменция, които освен че обгрижвали куклите, споделяли общ интерес, общували помежду си и така изграждали своеобразна емоционална връзка. Тази форма на групова активност обикновено се случва, когато няколко човека с деменция се срещнат за определен период от време (обикновено за около един час) и съвместно бъдат ангажирани с техните кукли.

Терапията с кукла подходяща ли е за индивидуални занимания?

Терапията с кукла е най-често прилагана като индивидуално занимание, при което единствените участници са човекът с деменция и неговата кукла. Терапията е неструктурирана и е желателно да няма фиксирани часове за начало и край. Човекът с деменция може да се ангажира с куклата му в рамките на целия ден (преобличайки я, опитвайки да я нахрани, слагайки я да спи, прегръщайки я и галейки я). Но е напълно приемливо човекът с деменция да се ангажира с куклата си и за части от деня – всеки ден в рамките на определен отрязък от време (например всяка вечер).

Необходима ли е определена квалификация за човека, провеждащ терапията с кукла?

Такава квалификация не е задължителна, но е много важно да знаете как правилно да осъществявате терапията с оглед да постигнете максимални терапевтични ползи при човека с деменция.

Каква допълнителна информация трябва да се предостави на близкото обкръжение на човека с деменция и на здравните служители относно терапията с кукла?

Има някои особено важни неща, които близките приятели на човека с деменция, членовете на семейството му и здравните работници трябва да знаят и винаги да имат предвид при провеждането на терапия с кукла:

• Най-важното нещо е да помните, че при осъществяването на терапия с кукла водещата роля се пада на човека с деменция. Ще има периоди, в които заболяването ще обуславя по-дълго или по-кратко времетраене на терапията с кукла и е от особено значение предпочитанията на човека с деменция да бъдат уважени.
• Приятелите, семейството и здравните служители трябва да се уверят, че всички, посещаващи човека с деменция, са наясно с принципите на протичане на терапията с кукла.
• Ако представяте терапията с кула в социален дом или в болница, препоръчително е да разполагате с няколко различно изглеждащи кукли (например кукли от различен пол и етнос, носещи различно облекло и пр.).

Как се разбира дали терапията с кукла дава резултат?

Ако човекът с деменция живее в социален дом или е в болница, терапията с кукла е желателно да бъде предварително планирана и ежемесечно оценявана. Здравните служители трябва да наблюдават здравословното и физическо състояние на пациента, следейки за прояви на тревожност и депресираност при и/или след използването на куклата. Ако човекът с деменция живее в собствения си дом, семейството и приятелите му ще могат да преценят дали терапията с кукла дава резултати по настроението му и нивата на евентуално проявена тревожност.

Как да получа повече информация за терапията с кукла?

Онлайн можете да откриете няколко статии с изследвания по темата, както и блогове с коментари. На терапията с кукла е посветена и една книга – „Терапия с кукла при хора с деменция“ от д-р Гари Мичъл. Ако желаете да задълбочите информацията си за терапията с кукла, можете да почерпите знания от експерт в сферата, като пишете на д-р Мичъл на имейл : Gary.Mitchell@qub.ac.uk.

Какви стъпки трябва да се предприемат преди започването на терапия с кукла при хора с деменция?

Преди да започнете терапия с кукла е желателно да разполагате със следното:

• Терапевтична кукла.
• Необременен и отворен ум.
• Знания как да окажете подкрепа на човек с деменция, за да се ангажира той максимално ефективно в заниманията с куклата му.

* * * * *

Реални случаи на хора с деменция, при които е провеждана терапия с кукла

Том

Том е на 66 години. Той живее сам и страда от ранна форма на Алцхаймер. Никога не е сключвал брак и няма деца, но е посещаван периодично от приятели и други членове на семейството му. След като негов приятел прочита статия за благоприятното влияние на терапията с кукла, Том получава своя лична кукла. Сега той има нещо, което да държи и прегръща през деня. Наясно е, че това не е истинско бебе, но споделя с близките си, че куклата го изпълва с усещане за комфорт, особено в моментите, когато е напълно сам.

Лола

Лола е на 73 години. След като претърпява сърдечен удар в следствие на съдова деменция, тя е приета в болница. Състоянието й не позволява да общува пълноценно с нейното семейство и здравни служители. Ето защо сестра в болницата дава на Лола нейна лична терапевтична кукла.

Куклата изпълва Лола с чувство на спокойствие и сигурност. Докато е в процес на възстановяване и в затруднение да общува с околните, Лола използва именно куклата, за да изрази невербално своите желания и нужди. Например: Лола иска да се изкъпе и го „споделя“ с болничния служител, събличайки дрехите на куклата си. А когато й се спи, увива куклата в одеяло.

Миа

Миа е на 88 години. Тя живее в социален дом и е в напреднала фаза на деменция с телца на Леви. С прогресирането на заболяването Миа става все по-зависима от помощта на здравни професионалисти дори и за дейности като хранене, пиене и посещаване на санитарен възел. За жалост Миа изпада във все по-дълбока депресия и много често плаче. Тя попада на куклата си случайно, след като я открива в стая за отдих в социалния дом. От този момент насетне поведението на Миа се променя. Тя дава на куклата си името Клара (както се казва една от нейните внучки) и в протежението на деня постоянно я прегръща, сресва косата й, дава й целувки, люлее я приспивно в ръцете си. Виждайки нейната трансформация, семейството на Миа ентусиазирано приема терапията. Дори закупува количка, за да може Миа да разхожда куклата; столче за хранене, за да стои куклата на масата с Мия; цял набор от различни тоалети. Куклата остава с Миа до края на живота й, а семейството й дори ги погребва заедно.

Можете да разгледате богатата ни колекция от емпатични кукли тук.

Съпричастността или т.нар. емпатия е социално значимо качество, което ни помага да се поставим на мястото на другия, да ценим и уважаваме чуждите емоции, да се отнасяме добронамерено и с разбиране към околните, да взимаме предвид чуждите интереси и да уважаваме различните гледни точки и оттук да изграждаме на по-здрави личностни връзки и по-стойностни взаимоотношения.

Отнесено към децата, онези, които проявяват по-изразена съпричастност, са по-успешни ученици, лесно влизат в контакт с учителя и често са лидери в класа. Обикновено те са и по-склонни да взимат правилни решения и са добри в предотвратяването на неприемливо отношение към връстници. Според психолога д-р Микеле Борба емпатията при децата е свързана с бъдещата им успешна реализация и удовлетвореност от живота, с усещането за щастие и с изграждането на стойностни отношения с околните.

Емпатичното дете ще може:

• да разбира други гледни точки и така да бъде по-добър сътрудник, лидер и родител;
• да изгражда успешни взаимоотношения и мирно да разрешава конфликти;
• да развие устойчивост и увереност, които ще му помагат да преодолява житейски препятствия.

Емпатичността не е нещо, притежавано по рождение, а е качество на характера, което се усвоява, изгражда и развива във времето и затова е най-добре процесът да започне още в детството.

Така детето ще развие силен вътрешен морален компас и няма да е пресилено да се каже, че на практика това ще е сериозна инвестиция в бъдещето му.

Емпатичните кукли имат по-различни цели от традиционните кукли за игра.

Резултати от проведени изследвания сочат, че заниманията с емпатични кукли стимулират у децата умение да проявяват състрадателност, съпричастност и грижовност към другите и успоредно с това насърчават желанието и способността им да водят разговори, да обсъждат проблемни ситуации, да анализират реакции, да опознават емоции, да търсят мирно разрешаване на конфликти, да запазват спокойствие и увереност в стресови моменти. Научното обяснение е, че при занимания с емпатични кукли у малчуганите се активира част на мозъка, отговорна за възприемането и адекватната обработка на социална информация, респективно – свързана е с изграждането на емоционална интелигентност, имаща отношение към цялостното благосъстояние на детето.

Независимо дали в група, или само, детето „общува“ с емпатична кукла. То й дава персонална идентичност, пресъздава сцени и диалози, като по този начин не просто развива въображението и говора си, но и пресъздава познати от ежедневието ситуации на истинско общуване и изпитва социални емоции. Същевременно детето често сменя ролите си в хода на играта – „говори“ от името на куклата или от свое име, и това му позволява да почувства и анализира една и съща ситуация от различни гледни точки. По този начин развива умение да проявява толерантност към различната гледна точка, да трупа своеобразен житейски опит и да изгражда емоционална зрялост.

Играта с емпатични кукли благоприятства емоционалното израстване на децата и подпомага развиването на:

• Социални умения и способност да изграждат стойностни взаимоотношения с околните;
• Умение да водят разговори и мирно да разрешават спорове;
• Критично мислене и адекватни реакции в различни социални ситуации;
• Емоционална интелигентност
• Адекватна оценка и реакция спрямо социалния контекст
• Съпричастност и състрадателност към околните
• Чувство за отговорност
• Самоувереност и критичност
• Въображение и творческо мислене
• Езиково-говорни умения

Изследването на граници и как емпатичните кукли помагат на децата да го правят по безопасен начин

• Терапевтът може да симулира разговори с куклата (например: тя е извършила нещо неприемливо и сега й се прави забележка), а междувременно децата наблюдават и слушат.
• Децата могат да използват куклите, за да изследват допустими граници, при това без риск от физическо и/или емоционално нараняване на друго дете.
• Специфични нежелани модели на поведение (като удряне, хапане, скубане) могат да бъдат адресирани посредством емпатичната кукла по деликатен начин и в процеса на забавна игра.

Как емпатичната кукла осигурява комфорт и емоционална подкрепа?

Физическият контакт с куклата, нейното прегръщане, галене, обгрижване карат детето да усеща, че получава емоционална подкрепа. У него се формира усещане за сигурност и психологически комфорт (особено при необичайна ситуация), негативните емоции се редуцират и на тяхно място се пораждат спокойствие и увереност.

Примери за такива ситуации:

• Свикване с нови предмети;
• Адаптиране към непозната среда;
• Проблеми с рутината за сън;
• По време на пътуване (като другарче в превозното средство).

Изграждане на идентичност на емпатичната кукла

Когато създавате персонална идентичност на емпатичната кукла, трябва да вземете предвид информацията, която имате за децата, с които работите – тяхната семейна среда, етнически произход, културни специфики, социален и икономически статус, минали преживявания и пр. Важно е идентичността на куклата да не отразява особеностите на едно конкретно дете, а да е своеобразен сумарен образ. Това ще позволи по-голям брой деца да открият у нея нещо от себе си и респективно – ще улесни изпитването на емпатия от малчуганите към куклата, проявата на грижовност, обич и желание за продължително общуване.

1. Физически характеристики

• Представители на какви раси и с какъв цвят на кожата има и какви няма в групата?
• Деца с какъв цвят на очите и на косата има в групата?
• Има ли деца, нуждаещи се от инвалидна количка, диоптрични очила и др.?
• Има ли деца с отличителни характеристики като рожден белег, лунички, бенки?
• Може ли куклите да обединят всички тези черти?

2. Етнически произход и културни специфики

• Представители на какви етнически и културни групи има сред децата?
• Има ли деца от страни в арабския свят, Африка, Азия и Индия?
• Има ли деца, току-що емигрирали в страната, за да избегнат преследване и малтретиране в родината си, но все още не са получили жителство тук?
• Има ли деца, които у дома разговарят с близките си на различен език от официалния в страната?
• Семейството на детето спазва ли специфични традиции, различни от популярните?
• Какви други семейни традиции има в дома на детето?
• Какви религиозни вярвания са възприети в семейството на детето?

3. Социален и икономически статус

• Има ли деца, чиито семейства изпитват финансови затруднения?
• Семействата на децата в групата добре ли са финансово?
• Има ли в семейството безработни членове, такива, които живеят на помощи, бездомни са или преживяват друг вид затруднения?
• В семейството и двамата родители ли работят, или само единият?
• Семейството от самотен родител ли се издържа?

4. Семейна среда

• Какви са семействата на децата в групата?
• Имат ли и майка, и татко?
• Имат ли две майки и двама бащи?
• Имат ли ограничен контакт с един от родителите си?
• Имат ли братя и/или сестри?
• Ако имат, те по-големи ли са, или по-малки?
• В дома живеят ли по-далечни членове на семейството?
• Ако е така, прекарват ли време с тях (например следобеди с баба и дядо)?
• Намират ли се в приемно семейство?
• Осиновени ли са?

5. Любими неща на детето и такива, които не харесва

• Какво обича детето да прави в групата и у дома?
• Коя е любимата му играчка?
• Кои са любимите му храна, животно или цвят?
• Кой е най-добрият му приятел?
• Какво не харесва да прави?
• Какво не обича да яде?

6. Силни страни

• В какви дейности детето проявява заложби?
• Какви дейности то самото смята, че му се отдават?
• Това отразява ли се при избора на неща, които му стават любими?
• Различни ли са нещата, които детето обича да прави в групата и тези, които извършва в дома си?

7. Емоции, които могат да бъдат проявени от едно или повече деца в групата

• Натъжават се, когато трябва да се разделят с родителите си сутрин.
• Плачат, когато чувствата им са наранени.
• Плачат, когато са наранени физически.
• Привързани са към конкретна история и само към нея.
• Щастливи са, когато някой направи нещо мило за тях.

8. Примери за ситуации, при които да се окаже емоционална подкрепа

• Има ли предпоставки детето да стане обект на подигравки и/или друго лошо отношение от страна на връстниците си?
• Има ли деца, проявяващи срам или повишена чувствителност по теми, касаещи тяхното семейство и произход?
• Има ли деца, които се срамуват да носят очила, притеснителни са заради конкретни техни характеристики (тегло, твърде къдрава коса и т.н.), не желаят да играят с противоположния пол, да говорят на родния си език и пр.?

9. Примери за възможни източници на конфликт

• Детето изпитва ли затруднения в общуването с други деца?
• Детето обект ли е на тормоз от страна на други деца?
• Детето държи ли се агресивно към други деца в резултат на силно раздразнение, умора и т.н.?
• Възникват ли конфликти по повод на предмети и пространства?

Проследяване и записване на историята на куклата

Водете писмени записки и ги дръжте на място, достъпно за всички възрастни, участващи в грижите за децата (в това число външни услуги, помощен персонал и родители). Колкото повече хора имат достъп до тази информация, толкова повече ще се разширява обсегът на приложение на емпатичната кукла и тя ще става все по-мощно средство в процеса на емоционално възпитание на малчуганите.

Изграждането на идентичност на емпатичната кукла ще изисква регулярно връщане и преразглеждане с децата на различни детайли от нейната история. Когато това се прави, уверете се, че всичко ще бъде записвано и че информацията ще стане достояние на целия екип.

Емпатичната кукла като мост между дома и групата

След като децата развият емпатия към куклата и я приемат като пълноправен член на групата си, емпатичната кукла ще се превърне в идеално средство за прехвърляне на мост между дома (респективно – семейната среда) и групата (т.е. обществената среда). Добра идея е да разрешавате куклата да „пренощува“ в домовете на децата и така още повече ще изпъкне идеята за значимостта на детската игра в цялостния процес на израстване и емоционално съзряване на малчуганите. Като давате обяснения и насоки за допълнителни занимания, ще окуражите родителите да се включват в игрите с емпатичната кукла и в същото време ще им покажете лесни начини как да оказват емоционална подкрепа на детето си, когато е с тях у дома. Можете да дадете на родителите идеи как да приобщят куклата в обичайни ежедневни домашни дейности като миене, хранене и др. Това, от своя страна, ще улесни процеса на приемане на куклата за член на семейството и ще подчертае още повече ползите от играта за стимулиране на езиково-говорните умения на децата. Не на последно място, ще предостави на родителите възможност да се включат по-осезаемо в ранното развитие на техните деца и ще отвари нови пътища за комуникация между различните поколения.

Вариантите и възможностите за занимания с емпатичните кукли са неограничени!

Важното е, че те ще научат децата да изпитват и проявяват обич, съпричастност, състрадателност, грижовност, отговорност, доброта, смелост, общителност, увереност, родителски инстинкт и др. И ще допринесат малчуганите да растат в спокойна, приятелска и разбираща среда, в която са ценени и уважавани като уникални личности със собствени истории за разказване и преживявания за споделяне.