Кукли със сдъвкани ръце, моливи с вдлъбнатини от зъби, разтегнати яки на тениски – звучи ли Ви познато? Дъвченето на неподходящи предмети е по-често срещано, отколкото си мислим. То е естествен механизъм за саморегулация, начин на децата – а понякога и възрастните – да се справят с емоции или сензорни потребности. За бебетата и малките деца поставянето на предмети в устата е част от опознаването на света, но когато това поведение продължи и в по-късна възраст, то често буди тревога у родителите.

Причините могат да варират от нужда за саморегулация до стрес или сензорна чувствителност. Важно е да разберем, обаче, че дъвченето не е просто лош навик, а сигнал, че детето се опитва да се справи с нещо. Вместо да го наказваме или да се ядосваме, най-правилно би било да потърсим ефективни начини да му помогнем.

ЗАЩО ДЕЦАТА ДЪВЧАТ ПРЕДМЕТИ?

Разбирането на причините е от съществено значение, тъй като ще помогне да се избере правилният подход за справяне.

1. Стрес и тревожност:

Подобно на възрастни, които потропват с крак например, децата често използват устата си, за да се успокоят. Дъвченето може да е несъзнателен механизъм за справяне с напрежение.

За да прецените дали причината е стрес:

• Дъвченето се засилва в напрегнати моменти (например преди контролна работа или когато детето е разстроено).
• Наблюдавате и други признаци на тревожност – нервност, трудности със заспиването, раздразнителност.

Съвет: Говорете с детето и разберете какво го тревожи. Насърчавайте техники за релаксация – дълбоко дишане, рисуване, слушане на успокояваща музика. Включете физическа активност – спорт, йога, танци. Предложете игри за отпускане – антистрес топки, пластилин, оцветяване. Създайте уютна, предсказуема среда, в която детето се чувства спокойно и сигурно.

2. Сензорни потребности:

Някои деца търсят допълнителна сензорна стимулация чрез дъвчене особено ако се борят със сензорна дисфункция.

За да прецените дали става дума за сензорна потребност:

• Детето предпочита твърди предмети (например пластмасови капачки, моливи, играчки).
• Често се люлее, върти или търка ръцете си в различни повърхности.

Съвет: Осигурете алтернативни сензорни занимания – терапевтични дъвкалки (гривни, колиета), твърди закуски (моркови, ядки) или играчки за дъвчене.

3. Навик и скука:

Понякога дъвченето се проявява автоматично, когато детето се съсредоточава или му е скучно.

За да прецените дали причината е навик:

• Дъвченето се случва предимно, докато детето гледа телевизия, чете или учи.
• Няма връзка със стрес или сензорни особености.

Съвет: Заменете навика с нещо друго – антистрес топка, игри с ръце. Ако детето е достатъчно голямо, помолете го да записва моментите, когато усеща желание да дъвче. Вместо да му казвате „Спри да дъвчеш молива!“, предложете му заместител с думите „Хайде да използваме тази дъвкалка!“. Поощрявайте го, когато използва безопасни заместители.

4. Намалена чувствителност в устата (орална хипосензитивност):

Някои деца имат по-ниска чувствителност в устната кухина и търсят по-силни усещания чрез дъвчене.

За да прецените дали става дума за орална хипосензитивност:

• Детето обича силно овкусени или хрупкави храни.
• Често пълни устата си с храна повече, отколкото е необходимо.

Съвет: Увеличете присъствието на хрупкави храни в менюто (като ябълки, сурови зеленчуци, препечен хляб). Прилагайте масажиране на устата. Използвайте безопасни терапевтични дъвкалки.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ДЪВЧЕНЕТО НА НЕПОДХОДЯЩИ ПРЕДМЕТИ?

1. Идентифицирайте причината

Наблюдавайте кога и в какви ситуации се проявява дъвченето. Разпознаването на тригерите ще Ви помогне да изберете най-подходящата стратегия.

2. Предложете заместител

Използвайте терапевтични дъвкалки, за да насочите нуждата от дъвчене към по-безопасна и приемлива алтернатива.

3. Формирайте осъзнатост

Насърчете изграждането на осъзнато поведение чрез техники за насочване на вниманието (mindfulness). Обсъждайте последствията от дъвченето на неподходящи предмети и стимулирайте умението за самоконтрол (при по-големи деца и възрастни).

4. Консултирайте се със специалист

При необходимост потърсете помощ от логопед или ерготепаревт особено ако дъвченето е свързано със сензорни или емоционални затруднения. Специалистът може да предложи индивидуализиран подход и допълнителни стратегии за справяне.

Още по темата прочетете тук:  Как да изберете подходяща дъвкалка?